АВИ

   Марк почука на вратата на Ави. От стаята се чуваше леко усилена, нежна музика, а Ави беше легнала, гушкайки своето малко плюшено мече. От красивите и черни очи се ронеха бисерни сълзи. Марк влезе в стаята и я попита:
   - Ави, какво има, добре ли си?
   - Добре съм - отвърна тя. - Моля те, остави ме искам да остана сама.
   - Добре, но... - той излезе и тихо затвори вратата.
   Тези сълзи бяха плод на любовта, която тя изпитваше към Свен. Той беше висок младеж на нейната възраст, руса коса и сини очи, но и много, много срамежлив.    Всичко започна миналото лято, когато тя го видя за пръв път. Този момент тя помнеше съвсем ясно и никога нямаше да го забрави, защото за пръв път тя усети тази тръпка, тръпката на влюбването. Беше сигурна, че това е любов от пръв поглед. По изражението му, когато я видя за пръв път, човек би казал, че това се случва и с него. Всеки ден тя ходеше на плажа, защото знаеше, че и той ще бъде там. Всеки ден двамата си разменяха погледи, но само това. Любопитсвото надделя у Ави и тя реши да се запознае с него. Тя се притесняваше много, понеже никога досега не й се беше случвало такова нещо. И въпреки всичко се запозна, и остана приятно изненадана, Свен се оказа чужденец-германец и много добре не знаеше български, но се разбраха. За жалост, в този ден те се видяха за последен път. Цяла една година тя тъгуваше и мислеше за него, всеки ден, всяка минута и секунда. За нея не съществуваше друг, освен Свен, той беше идеалът й за момче и си остана такъв. През тази година Ави искаше само за миг да го зърне, само една усмивка, това й стигаше, но... Всеки един изминал ден я доближаваше до момента, когато ще го види отново и това й даваше сили да вярва. В мигове на тъга тя написа стихогворение, посветено на него:
                                                      На моят ангел
Обичам те, не чуваш ли?
Обичам те така, както не съм обичала никого досега!
Обичам те! Обичам твоето нежно бяло лице, наподобяващо лицето на ангел!
Обичам те! Обичам твоите бисерно сини очи, сини като морето!
Обичам те! Обичам твоите сламенно руси коси, руси като пясъка край морето и слънцето на небето!
Обичам те! Обичам твоите нежни устни, червени като сърцето ми, което бие лудо за теб!
Обичам те! А къде си сега? Няма те, замина си далеч от мен, далеч от любовта, която искам да ти подаря, далеч от моето сърце!
Но аз ще те чакам, може би ден, седмица, месец или дори година, но ще те чакам, защото знам, че един ден ще видя твоето лице, лицето което очаквам, което сънувам и за което бленувам, лицето на моят АНГЕЛ! Обичам те!
Това стихотворение тя изтръгна от дълбините на душата си. Преди да се запознае с него на плажа, Ави, заедно със своите приятелки се снимаха, като гледаха да хванат и него в кадър. В една от снимките неговият образ не се виждаше много добре, но въпреки всичко тя се радваше, че я има. Ави беше сложила тази снимка в рамка, която стоеше на нощното й шкафче.
И ето, че лятото дойде, тя много се радваше, защото беше сигурна, че ще го види отново. След последния училищен звънец почувства, че вече е свободна, имаше чувството, че се събужда от сто годишен сън. Нейните чувства все още бяха същите, дори и по-силни. Тези дни тя чакаше цяла година. След като се прибра от училище, Ави звънна на една от приятелките си, за да отидат на плажа. Когато двете пристигнаха, плажът беше пълен с хора и най-вече с чужденци. Ави търсеше момчето с поглед, но за жалост не успя да го намери. Ел я погледна загрижено и я попита:
   - Май го няма все още? Не се притеснявай, ще го видиш, но сигурно няма да е днес.
   - Нямам търпение да го видя! Дали и той мисли като мен?
   - Сигурна съм - увери я Ел. - Хайде сега няма да си разваляме настроението нали? Огледай се, мила, колко е красиво наоколо, не се притеснявай, може пък, следващия път като дойдем да го видиш, даже съм сигурна.
   - Дано да си права.
   Този ден момичетата си прекараха супер. Ел, понеже си нямаше момче, постоянно се оглеждаше, като се опитваше да си хареса някого, но не се намери такъв. На следващият ден момичетата отново отидоха на плажа, сега с тях беше и Дейна. Тя не беше като Ел и Ави, нея не я вълнуваха толкова много момчетата, тя беше по-скоро от онези момичета, които не искаха още отсега да си товарят мозъка с мисли от сорта: “Този дали ме харесва, много е сладък” или: “Много искам най-сетне да си хвана някое готино момче”. Тя казваше: “Когато му дойде времето” и беше напълно права. Все пак те бяха само на по 16 години и животът беше пред тях, всяко нещо щеше да дойде от само себе си. И така, както си лежаха на плажа, изведнъж Ави се сепна, Дейна я видя и каза:
   - Какво става, каво ти има? Да не би да го видя? Хайде успокой се и ни кажи.
   - О, Боже мой, ето го там, не мога да повярвам на очите си, дори е станал по-красив от миналата година. Не, не мога да повярвам, сякаш е сън. Моля ви, не ме събуждайте, искам още малко да посънувам!
   - Добре, ама не е сън и ще е още по-добре, ако се успокоиш и ни го покажеш, за да го извикаме при теб.
   - О, само не го викайте! Сигурна съм, че той сам ще дойде.
   - Добре, ама после да не съжеляваш.
   Трите си лежаха и по едно време Свен мина покрай тях, и им каза:
   - Здравейте, момичета, как сте?
   Щом чу това, Ави чувстваше как се разтапя и от притеснение не успя да каже нищо, за което съжалява през целия ден. Ел като я видя й каза:
   - Момиче, ти не си добре! Вече наистина отивам - докато го изрече, стана и се запъти към неговата хавлия. Ави дори не успя да я спре и през цялото време се чудеше какво да му каже като дойде с Ел. Всичко й се въртеше из главата, но нищо свястно не й идваше на ум. Когато ги видя да се запътват насам, тя гледаше да се успокои, за да не се получи кофти ситуация и постоянно повтаряше на Дейна:
   - Ще я убия...
   Дейна я гледаше и се усмихваше. Ел и Свен се приближиха и Ави каза:
   - Здравей!
   Той й отговори:
   - Здравей!
   Настъпи едноминутно мълчание. Ел се обади и каза:
   - Е, сега няма ли да ни запознаеш?
   - Да, запознай се с моите приятелки. Това е Ел, а това - Дейна.
   - Приятно ни е.
   - И на мен - отговори Свен.
   Понеже беше време да си ходи, той ги попита дали утре ще бъдат отново тук, на същото място. Ави му отговори, че ще са тук. След като Свен си тръгна, Ави легна на хавлията, без да каже нито думичка. След пет минути Ел се обади:
   - Еееееееееееееееее...
   - Какво "Еееее"?...
   - Няма ли да ми кажеш нещо... така?...
   - БЛАГОДАРЯ ТИ, ЕЛ!
   - Е, това исках да чуя - скромно каза Ел.


                                               Следва продължение .... :)