АВТОПОРТРЕТ
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо.
Съвсем естествено! Той си беше идалго.
Беше художник! И то не какъв да е, а от тези, които никой за нищо не зачита и на които всеки иска да прилича!
Още когато се мерна в изложбите, привлече очите. Странни картини. Зевзеците се заяждаха и разправяха, че тоя познава само три цвята и сигурно не може да си купи повече от три тубички. Три, ама не ония, дето им викат, че са основни и с които ония, импресионистите, цапотят. Не! Чешовите три цвята дори не бяха и три, а само два и някаква четвъртинка от трети. Няма майтап! Той рисуваше с жълто, червено и тук там вероятно за ремонт се мяркаше и бяло. Така изглеждаше…
Не картини, а огън!
А си пипнал, а си се опарил!
Виждал ли си есен, към средата на октомври, топола? От ония, много високите, ония, дето листата им първи започват да жълтеят. Привечер, когато слънцето ги перне отстрани, заприличват на огън. Огромен огън! До небето. Без никакъв ...