Авторът винаги има право
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
Отпи от горещата кафява течност и зачука отговора по черните клавиши на лаптопа:
„Мила Мария,
Много обичам днешния ден. На шести декември тук се празнува Деня на конституцията. Фиеста! Мога да си остана вкъщи и да си празнувам нашия Никулден. Двоен празник! Е, шаранът е само в спомените, но...
Днес, обаче, няма да се отдавам на носталгични настроения! Ще ти разкажа за моя адаш, летеца.
Запознахме се с него през януари 2007 година. Срещнахме се в Интернет, както и с теб. По това време още не се бях нарадвала на лаптопа и прекарвах часове вечер с него, чукайки по клавишите и чатейки в Скайп с най-различни „мили непознати другарчета“ от целия свят. Любимка ми беше рускинята Светочка от далечния ...