Първият ми стоп
Хе-хе, беше наистина приятен ден. 24-ти май – денят на Кирил и Методий. Заслужава си да се полее... Все пак сме българи! По центъра на Добрич плъзнаха редици от ученици,чакащи гордо да преминат, развявайки лентите си за отличник, и техните баби, дядовци, лели,чинки, вуйни, бащи, тръпнещи в очакване да видят детето си. Е... аз нямах интерес да марширувам и лента нямах, пък и не бях облечена празнично (както каза класната ми), а с широка фанелка, свободни гащета и кецове, с настройката за пиене (малки сме и не разбираме от почести).
Да ама не... в градската градина гъмжеше от хора и роми, опитващи се да пробутат миризливите си шикерчета и недъгавите си играчки на някое заблудено хлапе. Тук, в Добрич, когато решим да пием, пием навън, на въздух. Има си няколко редовно посещавани от нас, някак по-закътани места, където можем да се закашираме от погледа на охраната и да правим, каквото си искаме. Но днес това бе невъзможно. Хората бяха толкова много, че в момента, в който из ...