20 мин за четене
Събудих се със същия металически вкус в устата. Огледах се още сънено с тихата надежда, че той си беше отишъл. Отворих очи. Огледах се. Май го нямаше, прошепнах си аз. Станах и отидох до банята. Огледах се в огледалото и се сепнах от ужас. Той беше застанал редом до мене. Моят голям страх. Той беше там. Засмя се зловещо, сграбчи ме за врата и чевръсто се гмурна в мене. Бяхме едно цяло. Харесваше му да живее в мене. Той убиваше всички красиви неща в мене, вземаше ми ги, още преди да ги видех и почувствах. В мене нямаше друго. В мене живееше само той.
И за бягах от своя страх. По цял ден бягах. Бягах от него на работа, бягах при приятели, бягах при мъже, бягах без да зная коя съм. Action is the enemy of thought! Това беше моето мото, моят идеал. А аз всъщност нямах приятели, не можех да обичам мъже, можех само да бягам и да се крия.
- Без мен, ти си нищо, аз съм твоето всичко, аз съм твоята майка и твоя баща, твоята рожба, шептеше в ухото ми Страх всеки ден.
Пушех цигара от цигара, за да ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse