Аз съм…
Няма нужда да се представям, защото по-добре от мен знаеш коя съм. През твоите очи винаги съм изглеждала много по-съвършена, отколкото съм. Забележи, този път не злоупотребявам с думата „винаги”, защото наистина винаги сме били една до друга. Ако „винаги” е времето, през което сме били живи.
Няма нужда наяве да ти казвам какво мисля. Ти го разбираш без думи. Дори докато аз се тревожа за тебе, ти не спираш да се тревожиш за това, че аз се тревожа. Така се наложи да напиша това писмо, което няма да получиш, за да не разбереш колко много се тревожа за тебе. Поредната ми глупост, защото сигурно вече си разбрала.
Няма нужда да лъжем хората, че сме сестри, както правехме като деца. Сега те сами го виждат. Вместо това се налага да се лъжем една друга колко много всичко ни е наред. Трябва да говоря глупости и да се хиля като идиот, за да не разбереш, че всеки момент ще се разплача.
Няма нужда да си измисляме игри. Животът ги измисля зверски заплетени. Добре, че имаме два мозъка, за да ...