- Аз съм луд! Разбирате ли? Луд… - говорех на цветята
Прибирах се и аз не знам откъде. Ходих на разходка. Обиколих целия квартал, защото място не мога да си намеря! Най- накрая се спрях пред моята къща, пред моята градина. В нея има много видове цветя откакто се помня… освен рози! Сам се грижа за тях…
Сигурно си въобразявам, но всеки път, като ме видят, те леко се поклащат в знак на благодарност за моите грижи. И аз си ги харесвам. Наведох се да усетя аромата им. А онзи глас в главата ми крещеше колко сили има „ Кажи им, че са красиви! Те чуват и реагират на гласа ти” . Помислих си, че това вече е прекалено! Затворих очи, за да не го видя! А после влязох вкъщи…
Започнах да се оглеждам вътре, сякаш влизах за първи път. Беше толкова подредено, и как иначе - цяла сутрин чистих. Бях си и сготвил.
Обичах мебелите, те бяха останали от баба и дядо, бяха старовремски, но запазени. Ето, пак това огледало! Толкова е красиво! Високо огледало с рамка от тъмно, лъщящо дърво. Всеки път, минавайки по ...