Когато обвиняваме някого в плагиатство, трябва първо да си изясним какво представлява то. Да го дефинираме и да си дадем сметка дали не попадаме в тая графа. Плагиатството е съзнателно (умишлено) присвояване на чужда интелектуална собственост. Иначе казано, кражба на авторска творба. Или съществени части от нея – стихове, строфи, пасажи. Тогава как да пишем, щом всички думи, идеи, теми са вече използвани преди нас в авторски творби? Отделните думи са всеобщи или ничии. Дори неологизмите. Не са обект на авторско право идеите, темите, факти, сведения новините и преводите им, народното творчество. Плагиатство е преработката, промяната на чужда творба с цел създаване на производна. Как става това? Взима се чужда творба и се правят инверсии, перифрази, заменят се думи със синоними, орязват се части от нея и се вмъкнат нови. Разместват се стихове, понякога се добавят цели строфи. Скелетът на първоизточника обаче пак прозира, въпреки тия манипулации. Личи упражнението по шев и кройка, тропосв ...