- Цено, накъде поведе овчиците? Рано е още за паша. Ще ядосаш баба Марта.
- Е, Петре, рано е, ама свърших храната им. Я виж, слънце пекна, може да постопи тук-таме снега и да намерят под него тревица. Та нали вече сме в Марта.
- Така де, точно защото сме в Марта, я. Нали и аз това ти казвам - недей да ядосаш бабата, че както си я знаем, докато се засмее и почне да плаче. Не отивай надалече, че изведнъж може да завее и да не можеш да се прибереш. Стара си вече, Цено, стара си.
- Стара съм - баба. И Марта е баба, а баба на баба нищо няма да направи.
Поведе баба Цена овчиците си, излезе извън селото, пое към подножието на планината. Не смееше да навлезе навътре. Все покрай, покрай... Овцете, усетили слънцето и мириса на прясна трева под изтънялата снежна покривка, я поведоха напред - все намираха открити места и бръсваха едва показалата се зеленина. Хубаво им беше след дългата зима край огнището и в кошарата. Слънцето ги затопли, свежият въздух ги опиваше. Приседна баба Цена да почине, ов ...