Бай Матьо - Доматьо и къртичето
Бай Стамат или бай Матьо, както му казваха всички, обичаше домати. Че то кой не ги обича. Отглеждаше си на вилата, където живееше.
И тази година си беше оставил семки от най-хубавите от миналата година. През февруари, ги сложи в сандъче с пръст. Семките покълнаха и се превърнаха в малки стръкчета. Всяко стръкче, бай Матьо внимателно премести в отделна кофичка от кисело мляко. Постави кофичките на перваза на прозореца – хем на светло, хем на топло. Напролет ги премести в парник от найлон в градинката си. Когато стръковете пораснаха още, бай Матьо обърна градината с права лопата и оформи три лехи с мотика. Засади стръковете домати в лехите. Правеше дупки в земята с голямо шило с дръжка, после внимателно поставяше стръкчето в дупката, наливаше по малко вода и с ръце зариваше дупката с пръст. Накрая с пръсти и длани, леко и нежно, натискаше пръстта около стръкчетата.
Бай Матьо се грижеше много за доматите. Поливаше ги, окопаваше лехите и плевеше тревата с ръце, пръскаше ги със специални препарати против болести и вредители.
В края на май първите доматчета вече бяха започнали да червенеят.
Но не щеш ли, една сутрин, когато бай Матьо се приближи към лехите, видя голяма къртичина точно до най-хубавия корен.
- Ах ти, гадна къртица! – ядоса се бай Матьо. Взе мотиката и бързо заравни къртичината.
- Ооо, Матьо, ти май имаш гостенин в градината – подвикна му съседа Гюро подигравателно през оградата.
- Абе, остави се. Ще ми съсипе хубавите доматки. Какво да правя сега? То къртица като тръгне, спиране няма.
- Ще ти кажа – вещо се обади пак Гюро. - Ще сложиш малко тютюн на дупката и ще го запалиш. Къртицата веднага ще избяга.
- А, тютюн. От къде да го взема тоз тютюн. Аз цигари не пуша, лула нямам. Да ходя чак до града да купувам – няма да стане тая.
- Е, аз само ти казвам, пък ти си решаваш.
Бай Матьо се прибра вкъщи и взе да рови в интернет. С какво може да се пребори с къртицата? Беше твърдо решен да се отърве от нея.
На другия ден беше събота и внучките му с майка си и татко си, щяха да идват от града за уикенда. Бай Матьо беше решил да откъсне първите червени доматчета, като дойдат.
Внучките се шегуваха с него, като го наричаха „Дядо Матьо – Доматьо“. Той не им се сърдеше, даже му беше приятно.
Но сега с тая къртица , направо се поболя. Чудеше се как да я умори. Че то иначе, както се беше притеснил – или той нея или тя него.
През нощта сън не го хващаше и току излизаше в градината, да види какво става с доматите и дали къртицата не е нападнала пак.
И хоп, при една от нощните проверки, що да види. До един от най-едрите корени, почвата почна да се надига и полека, полека, да се образува купчинка. Луната беше голяма и всичко се виждаше много ясно.
Купчинката нарастваше.
- Ах ти, падна ли ми сега – каза си Бай Матьо и хукна към гаража да вземе мотиката.
Като се върна, купчинката – къртичина беше пораснала още, но бай Матьо видя друга, странна за него гледка. Къртичето се беше показало на върха на купчинката. Беше изправено и протягаше предните си, подобни на малки лопатки, лапички към червено доматче, което беше най-ниско на корена. Най-ниско, най- ниско, но достатъчно високо и къртичето не можеше да го стигне.
- Ох, завалийката – каза на глас бай Матьо – И на тебе ли доматче ти се прияло.
Къртичето не виждаше, беше сляпо, но чуваше отлично и веднага се шмугна в дупката на къртичината.
Бай Матьо направи нещо, което изненада и самия него. Остави мотиката настрана, наведе се и откъсна червеното доматче, към което къртичето протягаше малките си „ръчички“ преди малко. Постави доматчето на върха на къртичината, прибра се в къщи и заспа.
На сутринта, бай Матьо стана рано, както обикновено и по навик отиде първо в градината. Това, което видя, направо го шашна. Трите лехи с домати бяха сякаш преорани. Навсякъде имаше малки къртичинки, но бяха в средата на лехите. Нито един корен домат не беше наранен. Тревата беше обърната по купчинките и беше вече подсъхнала. По-добро прекопаване и плевене, здраве му кажи. Бай Матьо се усмихна и влезе в къщи.
Към 11 часа пред вратата спря кола и от нея изскочиха две момиченца с коси вързани на плитки. Това бяха внучките на бай Матьо – Станимира в първи клас и Милица - в трети. Момичетата се затичаха по алеята към къщата с викове: „Дядо Матьо – Доматьо, дядо Матьо – Доматьо.“ Бай Матьо се показа на вратата и ги прегърна.
- Елате сега, мойте деца, да видите, каква салата от пресни домати ще Ви направи дядо Ви Доматьо.
Сетне ги поведе към градината.
Откъсна едно хубаво доматче и го постави на земята върху една от къртичините.
Набра и за салата.
© Динко Пантов Todos los derechos reservados