То се оказа някаква неизвестна порода - вероятно „улична превъзходна". Митата го купи още като малко кутре от някакви вагабонти в града, които го препоръчаха за гонче и той, поради блажената си простота, повярва и хвърли сума пари на вятъра. Още като го видяха „старите пушки" му се присмяха: „Будала, не виждаш ли, че то си е обикновен помияр?" Че беше помияр - беше, но не съвсем обикновен; по-точно можеше да се каже, че е доста необикновен помияр. В него имаше нещо почти свръхестествено; оцеляваше при всички ситуации и май това беше най- съществената му особеност. Беше ниско, дебело, късокрако с едро туловище, тромаво и рошаво; черно с бели петна - някакъв нескопосан хибрид между пудел, питбул и каракачанка, но не съвсем. Не приличаше на другите селски кучета и явно поради това те го ненавиждаха и отначало се нахвърляха да го хапят, но като поотрасна, започнаха да бягат от него или да му се подмазват, подобно на държавни служители.
В действителност, то дори не приличаше на куче. Беше д ...