Роди се две седмици след определения от лекарите ден. На контра! Напук на майка, баща, баби, дядовци, роднини, комшийки...

Те ще му казват кога да се роди… Ама-ха! Какви са те, бе? Доктори някакви… Знаели… Да, но не знаят с кого си имат работа…

И се захвана да доказва на всички колко невероятно незапознати с него са…

За разлика от обичайните бебета, дето пълнеха пелени и ореваваха орталъка да им бъдат сменени, той си мълчеше. Влачеше натежалите от тежката пелена гащи, поглеждаше през рамо към следата подире си, но не ревеше. Негов си е пълнежът – когато иска, тогава ще го обяви. Пък и… Абе, как така нещо ще излиза от собствения му задник и ще му го вземат? Негово си е! Мирише, та смърди, но си е негово. Жълто, кафяво, дори черно – обаче собствено…

А така се и различаваше от другите деца. Те с бели пелени – еднообразни, скучни, той с цветна.

Иначе… С какво да се отличи? В първи клас всички учеха едни и същи букви, той напук ги наричаше с други звуци. Те ще му кажат какво да говори, да, бе…

И кой ще му го каже? Даскалици и даскали разни. Дето седнали отпред и се смятат за мнооого умни. И той може да преподава. Само дето не му позволяваха. Веднъж зае мястото на учителя, оня се позасмя, покани го да си отиде на чина, Красьо презрително го изгледа и… Гаден даскал! Хвана го за дънцето на панталонките и го завлече на последния чин, дето го пусна с плясък, издаван от изпразвани пелени…

Намрази всичките учители, лекари, инженери… Всички, които се смятаха за нещо повече от него – само защото имаха някакво образование.

И той можеше да има – стига да пожелаеше. Обаче – не! Ще ходи да учи още… Защо? Знаеше всичко, което му трябва. Останалото е ненужно. Много важно да разсъждаваш за Алфа Центавър, за походите на Александър Македонски или за някакво си „Под игото“. Важното и нужното е на масата! Останалото е празнота и простотия…

Ох, как обичаше тая дума – простотия… Простотия – цигу-мигу на някаква цигулка. Простотия – филм, дето ревала публиката. Простотия – слагал някой боя върху платното… Бе, я седни да боядисаш оградата и стената на къщата, да те види Красьо какво можеш…

Стана работник в една фирма. Братовчед му – инженер там, му нареди какво да прави. На него?! Отряза го. Пък братовчед му добре познаваше родата си и направо го изгони. Даже не го уволни, дори не му записа работния ден в книжката.

Той ще му каже! Красьо беше образован, все пак – завърши СПТУ, а после дори на два пъти изкара двуседмични курсове. Което, както обясняваше в махалата, прави барем полувисше образование…

Ама защо му трябва някаква диплома? Ако рече – ще си напише дори две тапии. И какво му се фукат разни, че били следвали в самия Софийски университет? Да им даде една мотика номер 8, да ги опъне на нивата… А той да ги командва. Нали знае каквото му трябва?

Само дето не случваше на хора наоколо си. Все едни…Онзи ден, например, се скара на комшия – минава пред колата му и се подпира на капака. Комшията се озъби: „Защо си паркирал на верев? Как да я заобикалям?“…

А Красьо му обясни ясно и кратко: пред гаража си е паркирал, както иска, така ще е…

Но оня проклет и всезнайко: „Проверих! И бях изключително изненадан. Оказа се, че мястото пред гаража не влиза в нотариалния ти акт. Нито на улицата пред блока. Нито въздухът над гаража. Просто си присвояваш общинска собственост.“

Бе, ти ли ще кажеш къде да паркира Красьо? Гаражът е зает – и бидонът със зелето е там, и дърва за огрев е струпал, и всякакви неща, дето може би евентуално някога ще потрябват…

Така че – фъс! Красьо знае къде да паркира…

Ама лоши хора. Едни си наслагали климатици над Красьовия апартамент, а от тях капе вода. То, вярно – при дъжд всичко е мокро, ама Красьо да не е правил тая тераса вода да тече по нея? Знаят ли тези какви пари бутна на строителите, та удължиха терасата му? Те – като са глупави и карат по план, той е тарикат момче, знае какво иска и как да го постигне…

Само дето комшиите го подминаха и не му обърнаха внимание…

А Красьо беше умно момче. Намери познат и почна редовно да ходи в депото за отпадъци. Подбираше си книги. Хубави книги – шарени, лъскави. За какво пише в тях не знаеше. То пък остана и да губи време с четене! Почистваше ги, подреждаше в хола. Задели им част от библиотеката – до кристала и порцелана. Да ги виждат гостите и възхваляват умното момче…

Макар гости да не идваха. Защо да харчи пари и хаби време за някакви навлеци? Какво да говори с тях? Какво ще му кажат? Нищо ново – каквото трябва, Красьо си го знаеше. Останалото е за глупавите и невежи учители, доктори, инженери и тем подобни, дето цял живот учат и все не могат се научи да живеят като него…

Живееше си, растеше – особено в талията и петата точка на опората, събираше, трупаше…

За детето. Едно дете имаше – повече е излишно. Харчове, нерви… Пък само едно е нужно, за да го гледа на старини. И ще го гледа - Красьо затова инвестира…

Така щастливо си живееше Красьо Контрата. В интерес на душата си. Която древните са смятали, че обитава стомаха…

Пък може и да не е там. Къде място за подобно излишество при наш Красьо…

Каня ви на гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/