Вече от три години работеше на бариерата – нощна смяна, въоръжена охрана. Пазеше на стар платен паркинг за автомобили – в централната част на града. Ежедневието му беше автоматично планирано. Сменяха се ден и нощ и вече губеше представата за дати. Всъщност беше човек пред пенсия – трябваха му още няколко години за да може да се пенсионира и да се отдаде на своите си занимания. Времето, когато беше на смяна (два дни на работа - един почивен), минаваше бавно. Парите, които получаваше си струваха, не бяха много, но достатъчно за да се чувства добре и да води сравнително нормален живот. Скуката, скуката беше нещо, което му тежеше и го тормозеше вечер. Опитваше се да чете, но очите му бяха отслабнали, а светлината във фургончето не беше добра. Така прочиташе по няколко страници и винаги се ядосваше, че въпреки любопитството му, как ще се развие действието - не успяваше да продължи с четенето. Защо издаваха книги с такъв дребен шрифт, да му се не види. Очите му се насълзяваха и започваха да ...