ужаси, психо
(да не се чете от хора под 18 години, хора над 65 години и хора със слаба психика!!!)
Баща ми е жив! Баща ми е жив!
Ето го в моята стаята - седнал е на стола и ме гледа със своите дълбоки сини очи, обрамчени с безброй бръчки, които пък придават на болнавото му лице неподправена мъдрост. Кожата му е бледожълта, с тъмнокафяви оттенъци, посивялата му коса е сресана странично на път, изражението му е много мрачно, дори печално.
Но най-важното за мен е, че той е жив!
"Татко ти го няма вече, моето момче" - тъжно изрича майка и ме прегръща хладно. По-големият ми брат гледа унило към нас, с напрегнато и начумерено лице, а очите му са навлажнени.
Защо всички искат да мисля, че татко е мъртъв, след като той е жив? Нямам никакво обяснение.
Често го виждам и в училище. Промъква се в клас, по време на часовете, за да ме наблюдава. Съучениците напоследък се държат странно, гледат ме виновно. Никога не съм се разбирал с тях. Някои ме потупват приятелски по рамото и ми казват: "Давай напр ...