Човек без проблеми не може. И най-вече с близките. Ето моята жена не миряса, докато не ме напъха в нейните си калъпни представи. И пак недоволна.
Вика ми снощи: „Абе, ти не разбираш ли? Май някой от нас е идиот!”. Пък аз галантно й опонирам: „Е, не, мила моя – ти никога не би се омъжила за идиот!”.
Но тя си е такава – праволинейна. Знае, че всичко ни е общо и го дели по принципа: половината е нейна, другата половина – обща.
Помня, когато се запознахме, си мислех, че тя ще е кратка спирка по дългия път, а аз ще съм локомотива, откриващ новата линия. Пък то ...
Не, не се оплаквам от брака. Макар че той е като Марс. Твърди се, че има живот, но никакви доказателства не са открити.
Какво, какво?... Кога за пръв път съм целунал? На петнадесет години...
Кое момиче? Ааа - момиче за пръв път целунах на двадесет години. А сега...
Моят син и пие, и пуши. Аз на неговите години... Ама знаеш ли, като се сетя какво правехме... я по-добре да си пие и пуши!
Но и той - жив бащичко! Доведе едно маце оня ...