Свита между лъкатушещите шосета вилата приличаше на уединена старица.
Беше сумрачно и хладно, летаргично възбуждащо желание за сънаване и топли
прегръдки.
* * *
-Бутай, бутай нагоре....-хилеше се истерично и садистично, ужасяващата и
красивата и го налагаше с бич по гърба. Краката му се подвиваха,
мускулите му се пръсваха, но той й се подчиняваше и тикаше вагонетката по
стръмнината...
Сълзите се разтваряха в пот, настоящето отдавна бе разтворено в миналото,
а всичко останало бе болка и неистова умора...
* * *
Те бяха весела компания, а вилата малка и уютна. Само едно момиче между ...