9 sept 2012, 12:07

Базилиск (2) 

  Prosa » Ficción y fantasy
866 0 2
2 мин за четене
Произходи
Сиви облаци докарали дъжд над безплодната равнина. Мълнии разкъсвали небесата, а вятърът виел и пищял в самота. Мъгли обгръщали света, гъсти и студени. Докъдето поглед стигало, се виждала само пустошта, безкрайна, мълчалива. Мъртва.
Но не само тази огромна равнина била пуста. Такъв бил и целият свят. Една огромна, ялова пустиня, чийто единствен обитател бил вятърът.
Но това било само на повърхността.
Дълбоко под нея - там, където температурата ставала толкова висока, че дори скалите се разтопявали като парчета сняг, дремели Мими.
Бледите духове, нито живи, нито съвсем мъртви, били прекарали в мрака и жегата стотици хиляди години - още от времето, когато светът бил създаден от космическия мрак. Били там по време на раждането му - и останали спящи дълбоко в плътта на младата планета, сънуващи ледени сънища в търпеливо очакване.
И краят на това очакване накрая дошъл.
Отворили се черни, незрящи очи. Разкривени устни надали беззвучен вопъл, който накарал безчувствената скала да за ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Ангелов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??