Бебетата и аз
/не знам какво е – може би споделяне на трудно придобит опит/
Малкият син и снахата заминаха за Канада. На гости при брат му. И, естествено, оставиха бебетата при нас. На 15 месеца, близнаци, момче и момиче.
На помощ се притече жената на брат ми. Таман пенсионирана детска учителка. Дето се вика – професионалистка. Щото аз с младежи се занимавах 40 години, ама там е друго. Големи. От първия ден си изясняваме кой кум, кой сват, кой на булката брат… И натам е лесно. Прилагах системите на Макаренко, Шамаренко и Дървоненко. Не беше лесно, ама поне беше ясно.
Пък с бебетата…
Какво ти бъбрят, защо реват, ти им говориш…
Синът ме предупреди – нещо харесат ли си, може да повтаряш каквото щеш, докопват го…
Само дето при мен не стана. Пробваха, де… Ама като скърцна – а гласът ми е силен, сражаващ /даже мацките падат по гръб като чуят/ - като кажа „Ннне!“… И от третия път вече ме поглеждат, по погледа гадаят може ли, а отворя ли уста – дърпат се назад.
И, разбира се, всичко друго разрешавам. Така бързо установихме кой какво. Та при появата ми, веднага се мятат на врата ми, а сетне все някак си спазват правилата…
Ще речете – лесно ти е било…
Честно си признавам – трудно. Двама сина отгледах, ама бях на други години и в друга кондиция. Плюс това жена ми беше в отпуска и ги гледаше до детските ясли.
Да не се оплаквам. После…
Човек предполага, Господ разполага. В случая – бебетата…
Разбрахме се аз да карам нощни дежурство над бебетата. Барем съм свикнал. От 1991 до 1998 година работих И нощна охрана. Вечер отивам, сутрин се прибирам – направо на работа, следобяд съм на строежа… Запълнено време, няма възможност за скука. И за сън…
Но оцелях…
Отворих след първата нощ очи към 10 часа. А бях ги склопил за малко само – в 8 часа. Два часа – не сън, а кошмар. Но уж почивка.
В което време с бебетата се занимаваха жената и снахата. Аз моето го отхвърлих нощя. Нищо ново – къси дремки, подскачания, сън на клипчета. Таман задремеш – няма и време да заспиш, някое врекне.
Наистина, признавам. Дърт съм за гледане на бебета. Мойте, казах ви, ги отгледах между 24 и 28 години. Таман в разцвета на силите. Сега… Ами, както вика комшията – половин човек съм вече. Макар според мен да съм 0,501. Все още…
Та даже философствам на тая тема. Гледам – разни близки живеят с тая или оная, даже котки заедно отглеждат, ама не се женят. А на 30 и кусур как се гледат деца? Физически и психически усилия трябват. Не е да вкараш мерцедеса в гаража и после гордо да се разкарваш с него. Други грижи се искат, други…
Е, споменах веднъж и за по-трудното. Умението да поемеш отговорност. Пред жената, пред децата. И пред себе си… Да кажеш – те, с тая жена ще живея поне оставащия живот. И ще се постарая наистина да живеем, а не да битуваме. Което е много, много трудно…
Кухите надути приказки за свободата, вицовете за жените… Вървят – в компания. Истината е, че жени много, ама на теб ти трябва една. И децата – като част от вас.
Другото е самотно дърво. Без корен. Което става само за огрев…
И гордата уж самота. Която всъщност е страхливост. Страх да положиш подпис под взето от теб решение. Юридически и съжителството /ега ти термина!/ е налагащо много изисквания, ама страхливецът се бои да поеме открито отговорностт, пред хората…
Абе, поучавам, ама довечера пак ме чакат… Една нощ остава. Утре се прибират родителите им. И ще мога да попитам, сочейки телевизора: „Това какво е?“… Зор ще е нощеска… Но нашето поколение от зор не се стряска: изпитвания, изпити, учение, казарма, бригади, труд, отговорност навред, нашите бебета и деца… Устискахме! Та сега няма да издържим ли…
По-специално аз в тия бурни септемврийски нощи…
Накрая – малко разведряване. Нощни истории с бебета, полузадрямал дядка и тъмна стая…
Посреднощ. Момчето ревва. Ставам, посягам инстинктивно, намирам биберон /пет са заредени/, слагам го в устата му. На 15 месеца, ама джвака биберон. Малката рядко го взема, той премята биберона като фас.
И затова го знам къде е тоя пусти биберон. Всичко наулуки, както викаме в нашия край.
Обаче, той не лапа биберона. Не става, бе… Хм… Премервам се, пъхам го – нещо запъва. Вглеждам се отблизо. Странна някаква уста…
Ами няма как да го захапе. То било ухото му…
Интересно – как не се събуди при упоритите ми опити да сложа биберона в устата му през ухото…
Друга вечер. В един часа идва жена ми и ги храни – заспали, с някакво мляко. Взема едното, държи го, то мляска, после пак си спи…
Тая вечер решавам да помагам и вземам другото. Подавам му шишето. Мляска ли, мляска… Ама шишето не олеква. Вглеждам се – напомням, пълен мрак е, през стъклото на вратата леко осветява лампата от коридора. А аз… Аз просто не съм свалил капака от шишето. И той, горкият, смуче ли, смуче… На сухо…
С две думи – не се сещат за родителите си. Поне досега не са ги споменавали, нито питали за тях.
Е, весело е. Сега…
Да оцелея и последната нощ…
https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Мария!
-
Откровено! Добре изказано! Ще има и Благодарности!
-
Благодаря, Надя, Лиа, Ангелче, Гавраиле!
-
Изпитал съм го и все съм оцелявал.А колко капачки са дъвкали но никога не са се оплаквали.
-
Да се чете,г-н Коновски. Лапсус на клавиатурата.
Извинявам се. -
На г-н Коморски му отива този стил...Не всеки има дарбата да се самоиронозира при това да го прави с разнежващ мекота и точно заявено мнение. Да са живи и здрави и малките ... Чудесно чувство оставя прочита.
-
Ох, успя, сенсей, разсмя ме! Да те радват мъничетата, здрави и умни да са. Сън спомени няма.
-
Благодаря, Елке, Красе!
-
Усмихна ме. Значи все пак са заспали сладурите, щом успя и да нас да забавляваш. Поздрави!
-
Стискам палци на щастливия дядо! Това е животът! Дори малко завиждам! Да са живи и здрави малките сладури с такъв грижлив дядо!
-
Благодаря, Стойчо!
Да се надяваме - ако оцелеем тая нощ... -
Чета и се смея през сълзи!
С такава любов е написано,че ми дожалява за дядото и бабата:колко много ще загубят от придобитите навици през младостта!
Щом родителите вземат момата и ергена,дядото и бабата ще се натъжат от безвремие!
Почти съм сигурен...
Поздравления за хубавия разказ,Георги! -
Благодаря, Силвия, Мариана!
Насън? Какво е това "сън"? -
Представям си как подскачаш насън 😆, дисциплиниран дядко си, Георги.Беше ми приятно да прочета. Много мило и хубаво усещане носи. Пожелавам ти здраве и незабравими моменти с близнаците!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
