Зациклих, бе! Да му се невиди! Ебати! Дърпам я, оная, кривата, за хитона, Талия де, ама тя се опнала на масата, гризе агнешко, налива се с вино пукницата ниедна и не й трепва. Тъпа крава! И това ми било муза на комедията! Седя и го гледам тоя пусти бял лист и пред мене мига онази, черната, чертата. А след първото изречение трия... Бре! Чудо!
Фъркат ми разни щуротевини през мозъчната кора, ама много тъжни бееееееее, депресивни... То пък хич не стават за пред хора. И пак тежко въздишам...
Чета го оня шемет, новия, Глигор... Абе, то със сълзи се смея. Шефа като минава се чудя къде да се свия, че да не ми види ухилената физиономия. Ще вземе да си помисли, че ми е висока заплатата и после, освен в Добролево да ходя, друго не мога да направя... Що пък не?! Нали и аз мога да пиша. Ще си създам мое си село. Ей го на!
"Брех, кравата ни се уцъкли! Ебаси! У Лошодесно не беха виждали такава чудесия. От как я пуснахме на бика от съседното село, повехна нашта Винетка. Ебаси! Мучи, мучи, по цел ден н ...