Беше 14 февруари и кафене „Амурните стрели” беше препълнено с посетители. На вратата ме посрещна галантен възрастен мъж с белоснежна коса. Погледът му беше кротък и благ и за миг вълнението ми от предстоящата среща потъна в топлата и ведра усмивка на стареца.
- Добър вечер, госпожице, заповядайте. На чие име е резервацията ви?
За първи път произнасях имената ни заедно, едно до друго и усетих, че се изчервявам.
- Колева и Андреев, едва чуто успях да промълвя.
Той още не беше дошъл и с огромно облекчение се отпуснах в удобния стол, където щях да успокоя бързия бяг на сърцето си.
С треперещи пръсти извадих от чантата си подаръка му за Свети Валентин за него. Старателно го бях опаковала в шарена хартия, която избирах поне 2 часа. За първи път щяхме да празнуваме Свети Валентин.
Затворих за миг очи, за да успокоя учестеното си дишане и си представих как пръстите му нежно докосват цветния пакет по същия начин, както нежно докосваха шията ми, преди да ме целуне. Усмихнах се и отворих очи. От ...