2 мин за четене
Останахме още два дни в Пуерто Суарес. Когато имаш боливианос в кеш всички врати се отварят. Купих си лаптоп,който да ми върше някаква работа. Свързах се с едни типове, платих им щедро и те ни направиха чисто нови кетапи. Олеле майко – вече не съм Красимир, а Хуан. Поисках да ме пишат от Испания, макар че не съм много добре с езика. Но на боливиец изобщо не приличах.Те са едни грозновати и изпити мучачос, а аз съм красавец в сравнение с тях. Кики нежно ме наричаше Хуанито. Като ми шепнеше така – направо мед и капеше от устицата. Все още ме бройкаше с онзи горящ поглед. Черните и ресници, тъмната коса като водопад и цялото и тяло ме подлудяваше. Почти не излизахме из градчето, защото не бяхме на туризъм. Приготвих бразилски реали и боливианос в една торба за рушвет / въпреки, че имахме паспорти / и ни закараха до границата с Бразилия. На границата едни млади войници ни размотаваха близо час и с начумерени лица запитаха Кики какво ще правим в Бразилия. Тя хвърляше най-нежните си погледи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse