Беля (Целият разказ)
I
- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде. Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен.
- Добре де, защо просто не я разкараш? Друга ще намериш – касиерки дал Господ!
- Виж сега, шапка ти свалям, в секюрити бизнеса си много добър. Всички, на които съм те препоръчал, са много доволни. Но тези работи не ги разбираш. Каква полза да я изгоня? Нищо нямам срещу нея – само ще ме намрази и кой знае какви ще ги наприказва за мен. Ще изляза зъл чорбаджия-душманин. Пък и като взема друга, къде е гаранцията, че няма е същата, че и по-лоша? Така не става. Искам да я хвана в крачка. Да я извикам и да ѝ покажа: виж сега моето момиче, дето ми се правиш на много умна. Да си наведе хубавата главичка. И какво мислиш – ще я изгоня ли тогава? Нее, великодушно ще ѝ простя и ще ми е задължена. След това няма и да си помисли да ми върти номера. Ще работи здраво и повишение на заплатата няма да смее да иска. Пък и хубаво парче е – може и нещо друго да договорим. – Шефът ме плесна по коляното, смеейки се. – Хайде, вече всички са си тръгнали и ще можеш да огледаш спокойно.
Слязохме от внушителния джип и тръгнахме към офиса. Шефът изкара връзка ключове от чантата си и отключи вратата. Последвах го в широко помещение с множество работни места.
- Ето там е касата. – Посочи ми той нещо като остъклен кафез в ъгъла.
Приближих се да огледам – малко копторче с едно бюрце зад изрязания отвор в стъклото, откъдето клиентите подават парите. Влязох вътре и едва успях да се завъртя – освен бюрцето имаше и един въртящ се стол и малка метална каса в ъгъла. Върху бюрото имаше спретнато подредени формуляри, касов апарат и архаичен стационарен телефон. Никакви лични вещи. Долавяше се аромат на хубав женски парфюм. Стоях замислен и се опитвах да си представя обитателката на този аквариум. Съблазнителният парфюм ме тласкаше към интересни асоциации.
- Е? – Върна ме Шефът към действителността – Какво предлагаш? Не трябва да има нищо подозрително, нали знаеш?
Задачата беше елементарна, но помълчах известно време за авторитет, преструвайки се, че мисля.
- Такааа – Започнах. – Тук, в ъгъла ще сложа един датчик за движение. Предлогът ще бъде, че се разширява охранителната система. В датчика ще скрия мини камера с висока резолюция и микрофон. Ще се вижда цялото бюро и ръцете и. Помещението е затворено, така че звукът ще се записва чисто, без външни шумове. Това достатъчно ли ти е?
- Добре е, но искам и телефона да се подслушва.
- Това пък за какво? Тя нали може да си говори по мобилния!
- Ха-ха. Ти помниш ли, че ми продаде един GSM заглушител преди време. Ее, тук съм го сложил, в офиса. В работно време го пускам и им блокирам GSM-те. Тия кифли са тук да бачкат, а не да си цъкат телефоните.
- Добрее. – Влязох отново да погледна. – Кабелът на телефона отива в окачения таван, там ще го прекъсна и ще монтирам дигитален рекордер. Ще записва само когато се вдигне слушалката.
- Отлично! Ще я пипна хитрушата! Кога си готов да монтираш?
- Амии, трябват ми няколко дни да подготвя техниката.
- ОК. Прати ми офертата и следващата неделя действаме.
II
Така и стана. Следващата неделя инсталирах техниката, изпробвахме я и обясних на Шефа как да си служи с нея. Той остана много доволен, плати ми щедро и обеща да ме държи в течение на неговото, както го наричаше, разследване. Следващите седмици ми звъня няколко пъти, уж да ме пита за технически подробности, а всъщност да се похвали как добре се справя:
- Охоо, влязох ѝ в дирите! Още малко ми трябва и ще я закова! А пък какви разговори води птичката, не е истина! Голяма палавница се оказа, ще ти разправям някой път.
След това изведнъж престана да се обажда и бях позабравил за него, докато не се срещнахме случайно на паркинга на голям магазин. След като се поздравихме и разменихме няколко думи, установих, че обичайната му арогантна самоувереност сякаш се бе изпарила и направо не приличаше на себе си.
- Какво става с теб, да не си болен?
- Ааа не ... – Измънка Шефът с наведен поглед. Всичко в него говореше, че се колебае дали да ми сподели нещо. Накрая сякаш се реши.
- Знаеш ли, с тая твоя техника голяма беля стана.
- Беля ли? – Стреснах се аз. – Каква беля? Да не би касиерката да е разбрала?
- Не, не. – Махна той с ръка. – Дай да отидем в колата, че тук не ми се приказва.
Влязохме в джипа. Той сякаш още се колебаеше.
- Е, казвай.
- Голяма беля стана. – Повтори той като в транс. – Нали помниш, като ти се обадих, че почти съм я хванал? Такаа, и изведнъж, взе че се разболя и излезе в болничен. Отначало помислих, че се досеща, но излезе, че наистина е хванала грип. Така се случи, че нямаше кой да я замести и извиках жена ми, временно да върши работата. Няма само да се развява и да ми харчи паричките! Дотук добре, но кой дявол ме накара да я прослушам и нея ... И какво се оказа. – Гласът му трепереше. – Тя ... тя си имала любовник! Жена ми! Какви работи чух между тях ... и за мен ... не ми се разправя. И се оказа, че всички са знаели. Всички! Само аз – глупакът, научих последен. Голяма беля, човече. Голяма беля!
© Димитър Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чудесен разказ. Отлично написано. Прочетох с интерес.
-
😂 Извинявам се.
-
Благодаря! Радвам се, че разказът ми предизвиква положителни емоции. Силвия (Плевел), надявам се, че освен с интернет си го прочела и с интерес
-
Усмихна ме! Хубав разказ!
-
Хахахаха, разсмях се от сърце!! Много добър кратък разказ, за мен с мото "Животът е шарен!" Браво!
-
Прочетох с интернет, неочакван обрат, много добре разказан. Успех!
-
Харесах! Увлекателно и образно разказано!
-
Така, така, хитрата сврака, нали знаеш, прочетох го още вчера, но нямах време да коментирам
-
Чудесен разказ! Интересно и живо предадена съвременна история с приятно усещане за пародийността на случващото се. Браво!!
-
Така е. Прицелваш се, прицелваш се... И падаш в ямата. Браво и от мен!
-
Благодаря за хубавите думи. Радвам се, че ви хареса.
-
Интересна история, много добре написана и с неочакван край отново
-
Хубава история и много добре разказана. Поздрави!
-
Е, както се казва получил,каквото търсил...Много добре разказано, чете се на един дъх.
-
Хубава история Митак,дето се вика( да не са дебнем много щото ще вземем да се хванем),а такива шефове много.Поздрав.
-
Мариана, права си, че има (поне) две гледни точки и това не е за пренебрегване. Касиерката ... я поизоставих в повествованието, тя отиде на заден план след белята.
Пепи, не съм казал, че всички жени имат любовници. Де такъв късмет! -
уместен въпрос, Марианке, за какво беше разказът?
Хмъ... Вярно голяма беля! Значи - всички жени имат любовници!? Обаче сега остава открит въпросът кои са им любовниците?! 😅!
Защото една беля никога не идва сама! -
Благодаря за коментарите! Разказът е по напълно действителен случай. Лиа, точно такъв архетип "шеф" ми е героят. Сигурен съм, че всички сме виждали такъв тип хора под една или друга форма. И в "Гневът на шефа" може да го видим.
-
"Хитрата сврака - с двата крака!" Ама свраката-шеф напълно си е заслужила да попадне в собствения си капан. Харесах!
-
Хубава история и доста реалистична. В по- различен смисъл е,но се приближава до поговорката "Който гроб копае другиму, сам пада в него". Мнителността изиграва лоша шега на повечето, хора , които и се поддават. Героят "шеф" ми прилича по характер на тези хора, които си мислят,че всичко им е позволено, само защото имат повече пари, отколкото им са нужни и е комплексар, който си мисли,че на него всичко му е позволено. Често такива хора в един момент остават самотни и без парите си и тогава тежката истина за самотният им ограничен живот или ги озлобява или ги депресира до неознаваемост. Благодаря !
-
Хареса ми! Гласувам
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрави !