БЕНЗИНАДЖИЙКАТА
В памет на Б.
 

Градчето се намираше край морето, близо до границата. Имаше бензиностанция на извънградския път. Там работеха две жени – една руса и една чернокоса. И мъже имаше, но жените бяха мъжки момичета и често оставаха нощна смяна. Все пак си имаха въоръжена охрана – един възрастен кротък човечец с пушка, която беше доста голяма за него. Обикновено към два часа през нощта колите намаляваха и той си подремваше в стаичката отстрани.
Туристическият сезон беше в разгара си. А от няколко дни в града имаше паника – тиха, не много шумна. МВР си вършеше работата и хората някак си бяха спокойни. На уж. Защото всяка вечер ставаха кражби. И то предимно на трайни храни и цигари. Изчезна и една кола. Но не я намериха.
Из градчето се носеше мълвата, че са избягали трима затворника. Но никой не направи връзка с кражбите...
.......................
Тази вечер на смяна беше чернокосата жена. Но ѝ се наложи нещо и тя се смени с колежката си – малко по-възрастна от нея, чийто син беше в казармата. 
Вечер като вечер. Нищо не подсказваше колко запомняща се ще остане.
Наближи време охранителят да си почине и бензинаджийката остана сама. Обикновено по това време тя не излизаше навън, клиентите си наливаха сами от горивото и идваха на гишето да платят. Но тази нощ мъжът, който наливаше бензин от колонката, имаше някакъв проблем и я повика. Тя видя, че той е сам и спокойно излезе навън. 
Беше едра жена, добре сложена. А изопнатият по тялото ѝ работен комбинезон подчертаваше доброто ѝ телосложение. Отиде до клиента и той започна да ѝ обяснява какъв е проблемът. И тя не можа да види мъжа, който излезе от другата кола, скрита в тъмнината зад бензиностанцията. Той тихо се приближи и замахна с кирката, която носеше.
.......................
На сутринта намериха една догаряща кола на извънградското сметище.
Между пепелта се мяркаха две големи метални копчета, останали от изгорелия работен комбинезон на бензинаджийката.

04.12.2016 г