– Архангел Михаил, признавате ли се за виновен по обвинението в саботаж на Светлината?
Насред сиянието на галактики, мъглявини, звездни купове, далечни черни дупки и избухващи супернови, тронът на Светлината се носеше из безкрая и пръскаше невидими, но осезаеми лъчи от благодат. Една бъдеща майка на близнаци, прекрасна в своята божественост, седеше на него, а от двете ѝ страни стояха като стожери на двете половини от Баланса бащите на невинните, растящи корема ѝ, души.
Аделина бе изморена- все пак тялото ѝ, едва наскоро сдобило се с безсмъртие, даваше всичко от себе си, за да произведе на бял свят напълно здрави и силни малки богове.
Процесът на Михаил и Елена бе изпитание. Не само за ангелите, които все още с труд успяваха да повярват, че предводителят им се е съюзил с врага, заради личните си вярвания и съображения. Но и за обвинителите също. Аделина все още таеше надежда, че архангелът ще се опомни и разкая. Не биваше такъв влиятелен, силен и принципен ангел да бъде изгубен по такъв ...