– Липсваш ми, сладка моя светлина.
Аделина, която бе потънала в обичайните си тежки мисли, се сепна от изненадващата среща със Самаил. Той я чакаше, опрял се най-непринудено на масивната врата на покоите ѝ, разположени в дъното на тъмния коридор, водещ към вътрешността на двореца. Факлите по стените, в които гореше вечен огън хвърляха мистериозни отблясъци по лицето на първия изкусител. Самото му присъствие действаше някак странно притегателно и при други обстоятелства богинята изобщо не би се поколебала как точно да постъпи. Но не и сега. Още беше твърде рано и прекалено силно болеше. Затова и тя обви корема си с две ръце и се присви от внезапно овладялото я неразположение.
– Добре ли си? Искаш ли да направя нещо за теб?- загрижено попита Звезделин, поставяйки внимателно дланите си върху раменете ѝ.
Аделина поклати отрицателно глава със сведен поглед и се опита да му се изплъзне, но той хвана ръката ѝ и я привлече към себе си, след което я прегърна.
– Добре, богиньо. Гордостта ти те к ...