Гората бе притихнала след топлия пролетен порой, който се изля над нея през изминалата нощ. Зелена, свежа, увенчана с бисерите на бистрите капки, висящи по раззеленяващите се клони, тя приличаше на млада невеста, изящно пременена за сватбата със своя избраник. Склоновете наоколо, покрай които лъкатушеше набралия след снеготопенето и валежите мощ, шумящ поток, вече бяха изпъстрени с цъфтящи ароматни храсти и треви. Слънцето си проправяше смело път към зенита си, призовавайки жителите на дивото кътче към пробуждане и изпълнение на висшия им природен дълг- онзи на новия живот.
Аделина харесваше горските разходки, особено през парещите лета, когато те ѝ носеха незаменимия прохладен отдих, след като градската жега бе изцедила всяка частица живец от нея. Пролетно време тя не смееше да припарва в дебрите им, тъй като дните все още бяха твърде къси, друмите-кални, а въздухът- режещо хладен.
Само че този път точно той ѝ подейства освежаващо и тонизиращо. Спокойната разходка нямаше нищо общо с д ...