11 мин за четене
– Мамо, страх ме е.
– И мен, миличък. Но да си смел не значи да не те е страх от нищо, а да се изправяш срещу страховете си въпреки него.
– Кога ще си идем вкъщи?
– Скоро. Имам да свърша още едно- две неща и ще ви отведа у дома.
– Ще летим ли пак с ангелите?
– Когато всичко свърши, те ще ви отнесат, да. Но засега ще ми погостувате малко.
– Ние мъртви ли сме? Това раят ли е? И защо татко го няма тук?
– Не сте мъртви. Татко ви го няма, защото е на друго място сега. Тук се допускат само невинни души, затова и всичките деца на земята са събрани при нас. Но ще ви е много забавно, обещавам! Считайте го за неочаквана ваканция.
– Искам си татко.
– Не сега, слънце. Просто почакай малко и…
– Те ми говорят. Казват, че като дойдат, за нас повече няма да има място в тоя свят. Само за тях, защото са по-силни и го заслужават повече.
Аделина бе поставена в доста неловка ситуация. Евакуацията на Земята премина успешно, но поради строгите порядки на Баланса нямаше как семействата да останат заедно. Небе ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse