"Предполагам, че искате изведнъж да сложите точка на всичко непоправимо и може би не желаете излишни обяснения. Може просто да изтриете това писмо, без да го четете. Пиша го не толкова заради вас, колкото заради себе си, защото от много време насам единствената възможност да плача, без да трябва да обяснявам защо, е на разсъмване към 3-4 часа. Можете също така и директно да ми кажете, че ви е неприятно да ви пиша и аз ще уважа желанието ви.
Ако все пак сте решили да го прочетете, най-напред искам да ви помоля да не таите горчиви чувства към вашия баща за това, че ви е спестил някои неща. "Каквито и да са мотивите ти, децата никога няма да ти простят" - ми каза той още в самото начало. Имаше предвид моите деца, но явно се е опирал на собствения си опит.
Никога не разбрах какво точно мисли за нас двамата. Когато му изпратих и-мейл за пръв път, за да му кажа как се чувствам, той изпадна в паника. Помоли ме да изтрия цялата поща на компютъра му, за да не го прочете някой друг. Оттогава пон ...