"Предполагам, че искате изведнъж да сложите точка на всичко непоправимо и може би не желаете излишни обяснения. Може просто да изтриете това писмо, без да го четете. Пиша го не толкова заради вас, колкото заради себе си, защото от много време насам единствената възможност да плача, без да трябва да обяснявам защо, е на разсъмване към 3-4 часа. Можете също така и директно да ми кажете, че ви е неприятно да ви пиша и аз ще уважа желанието ви.

Ако все пак сте решили да го прочетете, най-напред искам да  ви помоля да не таите горчиви чувства към вашия баща за това, че ви е спестил някои неща. "Каквито и да са мотивите ти, децата никога няма да ти простят" - ми каза той още в самото начало. Имаше предвид моите деца, но явно се е опирал на собствения си опит.

Никога не разбрах  какво точно мисли за нас двамата. Когато му изпратих и-мейл за пръв път, за да му кажа как се чувствам, той изпадна в паника. Помоли ме да изтрия цялата поща на компютъра му, за да не го прочете някой друг. Оттогава понякога му надписвах картичка или му подарявах някоя книга с послание от мен, та той да може после, ако иска, да ги унищожи. Прочиташе ги пред мен, но никога не ми е отговарял. Освен един-единствен път, когато го помолих, да не ме затваря в чекмеджето на съзнанието си с надпис "секс", нещо, което силно го шокира и дълго време след това се възмущаваше, че съм използвала за него "дърводелски сравнения". Друг път искаше да престанем да се срещаме, защото в някои среди се обсъждало, че имал връзка. Той не искаше хората да говорят, че има връзка с някого. Редките случаи, когато сме се карали, бяха именно когато ме пренебрегваше по този начин.

Четох, че в една връзка обикновено единият е цветето, а другият - градинарят. Струва ми се, че в нашия случай градинарят бях аз. Знам, че не бях добър избор. Ако трябва обаче някого да обвинявате, това съм аз, а не баща ви. В повечето случаи жените избират мъжете, които да ги изберат, и именно те са активната страна."