1 ene 2014, 21:37

Без право на помилване 

  Prosa » Relatos
779 0 3
5 мин за четене
Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си, и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно – по времето, когато съучениците ми имаха само бегли теоретични познания за същността на интимното общуване, аз вече усилено практикувах и трупах опит.
Виж, недостатъка се оказа всъщност от полза. Тоест в тази връзка, аз по-рано от съучениците ми изпаднах във временно умопомрачение, изгубих разсъдък и се превърнах в истинско щастливо ухилено мекотело, защото се влюбих. Но ученическата любов не е кой знае какво – всеки я изкарва, и колкото по-рано, толкова по-добре, като шарката. Виж, после става все по-зле – уж си с ума си, а изобщо не си в час.
При това си мислех, че съм подготвен за такива ситуации, или по-точно казано – да избягвам такива ситуации.
Че беше красавица – беше, ама красавици ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??