Малчуганите бяха утъпкали тесни пътечки, които хаотично препускаха наляво и дясно, скриваха се зад побелелите ели, после ненадейно изскачаха и се втурваха към замръзналото езеро, в което самотно стърчеше обледена в синкаво върба. Слънцето заливаше с огън далечните върхове на запад, но този огън не топлеше. Тънкият ветрец боцкаше страните ù и се промушваше под яката на палтото. Денят си отиваше. «Ама какъв ден, господи» - помисли си тя и се обърна. Тръгна обратно по същата тясна пъртина право срещу залязващото слънце. Когато отупваше заснежените си ботуши пред входа, зад гърба ù синкавото на вечерта се сгъстяваше. Какъвто и да беше светът ù, тя отново се връщаше в него. Наоколо световете бяха чужди, пък и тя отдавна си избра точно този. Не беше готова да го сменя, но нещо беше се пропукало, нещо се променяше и трябваше да осмисли фактите. Обичаше да мисли за нещата, които се случваха и за тези, които щяха да се случат.
Още щом отвори вратата чу, че звънят и двата ù телефона. Чак сега ра ...