Започнах всеки ден да се питам "Къде съм?". Достигнах такъв етап от живота си, в който не желая да се доверявам, да споделям, да се отдавам и да се разкривам пред някого. Вече го направих, но резултатът не беше такъв, какъвто очаквах. Какъв е тогава смисълът от всичко това? Дори когато ме опознаха, просто ме подритнаха и захвърлиха, както направиха и всички останали, които не успяха да намерят истинската ми същност. Нима не мога да съм напълно достатъчна на себе си? Сигурно самата аз попадам в групата хора, които не ме разбраха, но и не желаеха да го направят. Не се познавам напълно, а и вече нямам доверие на себе си. Усещам, че за целия си живот не съм постигнала нищо значимо, което да бъде в помощ на някой друг, да променя и да придава смисъл на съществуването ми. Просто съм тук. Сянка, привидение... невидима, болна, съсипана и празна, сякаш съм пропиляла младостта си, извървяла съм пътя си и очаквам с примирение смъртта. При положение, че аз самата не придадох смисъл на живота си, н ...