...Морето мълчеше с неподвижната синева на плътта си. В дебелите му водни стълбове безшумно се плъзгаха пъргави твари и беззвучно танцуващи водоросли под поривите на течението нежно галеха порестите ръбове на кораловите рифове. Безмълвие властваше в загадъчния мрак на дълбините...
С хиляди пръсти то се докосва до града, люлее върху дланите на вълните привързаните към кея лодки, натиска бетона на вълнолома тихо-тихо, сякаш се приспособява, пробвайки да отслаби издръжливостта на неговата бетонна кожа. Градът, полюшван в предутринна прохладна дрямка, неохотно реагира на скрибуцащите докосвания на веслата в гребните ключове, на монотонните проскърцвания на преградите, на отмереното и постоянно стържене на ламарините по страните на корабите – този приглушен ропот, разпростиращ се наоколо, не е способен да го разтревожи рано сутрин. Той още не се е събудил, този каменен гигант, още не е освободил пипалата на пристанищните кранове, още не е хвърлил предизвикателен призив на морето с многоглас ...