Безсмъртниче
Тревите – поизсъхнали, вяло шумоляха, раздвижвани от есенния полъх. Влагата бе избягала, цветовете на земния плод, поизбелели и пожълтели, напомняха за непосилната жега и яркия слънчев огън... Огънят бе обагрил растенията и дал своя отпечатък на външността им. Замрялата в засуха природа чакаше дъжда и тъжно се досещаше за края си...
Като пламък и светъл поглед трептяха нежни цветове... сухи, огнени и тъжни. Повявани и галени, разтваряха обятия за света, безмерно горестни и вечни. Често по сипеите зимният сняг се срива и на оголените места засияват сред студа и белотата отново – тъжни и вечни...
Безсмъртничета – посрещат есени и пролети, години и дни. Дни и години... горят и напомнят на хората минали съдби. Огън в тревите... детски очи... есени и пролети.
По безкрайната морска шир броди галера. Гребците, тласкайки веслата, я носят далеч по света. Пристанища – зехтин и маслини, амфори с критско вино, кожи, платове; от керваните - скъпи източни украшения, китайски коприни, ар ...