Безсънието е гадна работа! Лежиш с поглед, забит в тавана, търсейки нещо, което надали ще откриеш там. Броиш овце, крави, бръмбари, абе, въобще всякакви гадинки, с надеждата, че ще заспиш най-накрая... но не става. Накрая, след безуспешните опити започваш да се замисляш за неща, за които е по-добре да не мислиш. Изпадаш в упреци за допуснатите грешки, изпуснатите шансове и загърбените емоции... В даден момент просто започваш тайничко от себе си да се надяваш най-после да се съмне, защото мислите някак си започват да те "ядат от вътре". Както казах - Безсънието е гадна работа!