Заливахме се от смях за пореден път. Смехът се разстилаше по остарелите ни лица. Толкова години! Пренасяхме се назад във времето и отново се връщахме.
Огънят грееше с красиви пламъци и цепениците отстъпваха, за да създадат топлинен уют.
Гледката през отворените кепенци обагряше погледите ни чрез красивата есен. И навдигахме чашите.
Идеята да се видим сякаш се стовари и срещата се случи.
Всеки е носил желание за това и неосъзнато е чакал – да спре времето в спомени!
© Киров Todos los derechos reservados