В хода на нашия живот, има моменти, които променят посоката му, трансформират нашето възприятие за него и пренаписват съдбата ни. За Елеонора Иванова, жена робуваща на рутината, и предсказуемостта, такъв момент настъпи по най- необикновен начин в един иначе обикновен ден.
Елеонора, библиотекар по професия, робуваше на навика. Светът й се въртеше около Десетична класификация на Дюи, успокояващия аромат на стари книги и тихия уют на библиотечните зали. Дълга пола, комбинирани със сива или кафява жилетка върху старателно прибрана блуза, се бяха превърнали в нейна униформа. Типичният гардероб —създаден да държи мъжките погледи надалеч. Въпреки че, изглеждаше по-стара от 45-те си години, наподобявайки жена в края на петдесетте, все пак чертите на Елеонора носеха естествена красота . Нещо която тя рядко показваше наяве.
Доволна от начина, по който животът тихо си течеше, дните й бяха изпълнени с нежния шум на прелиствани страници и приглушеното шушукане в залата. Понякога чуваше тракането на ...