Из "Бих искал"
Стадионът е пуст както всичко наоколо. Мъжът се упражнява. Отначало бавно, после все по-бързо...
- Мае гери, маваши гери… ибуки**. Мае гери, маваши гери, ибуки. Туп, туп, туп. Кръвта пулсира в него. Слива го с природата. Туп, туп, туп. Слива го с Космоса, за да му покаже, че всичко е ритъм. Да, всичко е ритъм, ритъм и възторг. Пулсация, живот, отражение, копиране, комуникиране, разпукнат цвят в пространството, от което и той, петдесетгодишният е част. След деветдесет лицеви опори, деветдесет подскока и продължително ибуки започва обиколки на стадиона.
“Навлизането ни в 2000-та година неслучайно съвпада със залеза на градовете. Така биха назовали събитието любителите на феноменологията - така ще започна статията си”. - Пише понякога статии в местния вестник, убива времето, по-скоро се прави на значим, въобразява си, че нещо зависи от него - живее обществен живот.
“За привържениците на трансценденталното мислене това си е в реда на нещата, защото Той дирижира хармонията на ...