Момичето нетърпеливо застана на мрачния перон и зачака влака да дойде. Прелитаха мисли незначителни, нетрайни в съзнанието й - "Да, тук на това място хората се разделят, но пък други с трепет чакат да се срещнат...Колко ли сълзи са проляти тук и колко ли забързани стъпки са направени с копнеж за дългоочаквана прегръдка ? "
Тя погледна часовника си- 14:40 - оставаха броени минути , докато влакът пристигне. Стискаше нервно билета. Да, това бе билетът за нейното щастие. В ръцете си държеше хартийката, която ще й подари дългоочакваните мигове. Всички мисли в нейната глава се движеха с бясна скорост, подпалвайки огън в очите й.
Ето го ! Влакът е тук !
Забързана тръгна да търси своя вагон и , когато го намери седна вече по-спокойна на място осемдесен и четири . Отпусна се назад в седалката , притвори очите си и започна да си припомня щастието , което беше преживяла с този човек , към когото пътуваше сега. Допир, поглед, тръпката в стомаха, нощите прекарани под юлски звездопад, очите изшълнен ...