Било е там някога...
През един дъждовно-лъжовен ден, когато всяко нещо имаше за свое нещо друго.
Някъде там, по същото време, Малкото зло търсеше Голямата истина.
И я откри, защото там всичко беше като нея.
По същото време, точно по-преди, Малкото добро също търсеше Голямата истина. Ала по звездни неволи, взе че попадна на Малката обич.
То много я хареса, защото никога не бе западал толкова нависоко - там откъдето идваха капките (и както всички знаем, когато две неща се срещнат и харесат, те по стечение на потока, сякаш наужким се хващат за ръце).
И така, те станаха слънца и орбити един на друг.
Но както се случва винаги, в такива лъжовно-дъждовни дни, Малкото зло вече плетеше от косите на Голямата истина Огромна дреха, за да я подари на звездите, та да покрият голотата си.
Всички звезди, ей така, наужким, облякоха новия си подарък. Но той беше прекалено голям за Първата звезда.
Само тя остана гола, сгушена в точицата си. И беше толкова близо до всичко, че можеше да вижда в очите им всички техни истини... Само тя си нямаше истина.
... Било е там някога.
И днес все още е някога.
Защото Първата звезда, ей така, сякаш наужким, се превърна в най-малката орбита на най-малкото слънце... и то само от едно докосване.
Било е там някога.
През един искрящо-дъждовен ден.
© Ян С Todos los derechos reservados