Петък вечер. А на мен ми се излиза. Ама къде да ида? То тука едни дискотеки, едни клубове... мани-мани. Направо да ти се отще да излезнеш. Ама както и да е. Трябваше да изляза малко, за разнообразие. Взех си един душ, облякох се набързо и тръгнах. Преди няколко часа ми звъннаха да ми кажат, че довечера в дискотека "Х" щял да бъде купонът. Малко се повъртях по улиците, минах до близкия супермаркет да си взема кутия цигари и тръгнах към дискотеката.
На входа пет горили. Единият вика:
- Лична карта за проверка тука! Тама си плати входа!
Ей, станах на 20 и още ми искат лична карта по дискотеките. Страшна работа! Ама както и да е. Влизам. Тайфата, централно седнала на сепарето, ми кима. Отивам при тях. Ала-бала, приказки, тва-онова. Ама музиката... Немам думи!
А на "дансинга" няма място да минеш. Нагъчкали се една камара непълнолетни, оскъдно облечени девойчета, кълчещи се смешно и събиращи погледите на чичковците. И си мисля аз: "Аз на 20 и без лична карта нямаше да вляза, тия са ги пуснали. Ама то беше ясно защо." Както и да е.
Усещах силно дразнене в ушите, докато слушах мазната музика, на която всички яко разцъкваха. Май само аз не слушах чалга. Търпях известно време, ама псевдо диджеят явно знаеше кои са яките парчета на сезона. Ей, пиех си биричката, приказки, ала-бала, ама като пусна една песничка... и една кака като запя: "Да ти го дам ли?"... и всички ръце горе... поличките и те... викам: "Тръгвам си!" И без т'ва не се чувствах комфортно. А и май само на мен не ми беше яко. Ама както и да е. Станах и направо се изнесох...
Излезнах от дискотеката, в която вероятно повече никога няма да отида, забих си слушалките в ушите и тръгнах. Къде – и аз не знам. Минах покрай супермаркета, ама го задминах... След две преки се върнах, влезнах и си взех кутия цигари и една двулитровка. Сега знаех къде отивам! Прибрах се, пуснах си от мойта музика, сипах си биричка и запалих цигара на терасата.
Ей, няма нищо по-хубаво от бира, цигари и рок! Ама... както и да е.
© Бездарна Todos los derechos reservados