След като завършихме института, двамата с гаджето ми се наложи да заминем да работим в друг град. Беше едно малко, скучно градче, но ние се чувствахме истински късметлии, защото имахме възможност да работим заедно, а освен това ни осигуряваха и квартира.
Не беше кой знае какво – най-обикновена гарсониера, която освен всичко друго трябваше и доста да се поспретне, защото имаше твърде занемарен вид. Особено тежко беше положението с банята – веднага стана ясно, че там всичко е за подмяна – чешмата изобщо не можеше да се затвори докрай, душът работеше само ако се нагласи по точно определен начин, всяко отклонение водеше до резки температурни разлики, и то при положение, че изобщо започне да тече вода от него. Казанчето на тоалетната пускаше вода единствено когато беше в настроение за това, но най-трагично се оказа положението с бойлера.
На гаджето ми веднага му стана ясно, че работата с него е много опасна, защото не изключва сам, липсвала му някаква защита. Добре, че беше той, аз сигурно ...