23 abr 2016, 21:11

Благодарност 

  Prosa » Relatos
851 0 8
5 мин за четене
Пиу-пиу-пиу. В болничната стая уредът равномерно отмерваше оставащите капки живот на възрастната жена. Тя лежеше в болничното легло неподвижна, очите ѝ бяха затворени, дишането- бавно и равномерно, като на спящ човек, само че тя береше душа. Двете ѝ ръце бяха отпуснати покрай тялото- едната гипсирана, а в другата беше включена система. Белият чаршаф, който стигаше до подмишниците, скриваше няколкото превръзки, както и многобройните синини и охлузвания. Според лекарите всички тези наранявания не бяха опасни за живота ѝ, страхуваха се от дълбоката прободна рана в областта на десния бял дроб. Как го бяха нарекли? Засмукваща белодробна рана. С всяко вдишване в дробовете ѝ навлизаше кръв, а при издишване излизаше примесена с въздух, под формата на пяна. С всяка глътка въздух я грозеше удавяне в собствената ѝ кръв.
До леглото, облакътена на перваза на прозореца, стоеше около четиридесет годишна жена. Погледът ѝ се рееше невиждащо из малкия площад пред болницата. Косите ѝ падаха в безпорядък ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Александрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??