Студ и Дъжд, Тъмнина и Тишина – вплетени в импулса на мъжкото ми пожелаване изплитат бяло платно от вълшебна енергия. Гърдите ми са статива, а диханието ти е ръката на Твореца. Обожавам миговете в които с диханието си разказваш и рисуваш картината на вселенската Любов. Господи, колко е хубаво! Атомите, които издишаш наситени с магнетичната ти вибрация без колебание попиват в бялото платно. Омагьосан, аз не дишам, не мърдам. Всичките ми сетива са насочени към теб. Заравям носле в косите ти. Ароматът на роза взривява съзнанието ми. Поставям длан на сърцето ти. Впивам топли устни във вратлето. Сърцето от магнетичния импулс на нахалните ми устни засилва ритъма. Устните ми със забързан стон отварят вратата на творческата лудост. Пощурели атоми – пеперуди, наситени с твоята енергия, вибриращи с всички цветове кацат по бялото платното и в божествена симбиоза материализират картината на съвършената ти същност. За миг дишането ти спира и тогава, тогава всичко оживява. Морето се разлюлява, пепер ...