Седях на една пейка в парка, голям столичен парк, добре ремонтиран, с много места за сядане, с много детски площадки, с дървета, които са от преди повече от петдесет години. Красиви, величествени, а в летните месеци даряващи с хладина всеки, потопил се в техните владения…
Седях в близост до една от детските площадки. Винаги ми е много интересно да наблюдавам деца и родители, баби и дядовци с внуци. Професионално изкривяване, първо съм детски учител, а после всичко останало. И както си седях на пейката в този красив ден в края на лятото, чух как един господин доста високо говореше по телефона:
- Добре, майче, не се притеснявай, ще дойда и ще закарам килима на автомивката за пране, само че ще е малко след 13.00 часа, че сега съм с внучката в парка, да я разходя, че майка й работи от вкъщи, не може, а пък аз имам време нали знаеш, в пенсия човек вече има много време. Ти как си? - мълчание, в което явно слушаше майка си - Добре, майче, почивай си, не излизай сега в горещото, аз ще ти купя ...