Блестящия разпад
Още не бях сигурен дали всичко е свършило, не знаех и как мога да разбера. Може би времето щеше само да ми отговори. Или да отговори само на себе си, ако не му пука за мен. Все се запитавам дали времето е в мен или аз в него. Дали сме в тандем с него или се противопоставяме едни на друг. Второто би било ужасно. Неговата монотонност в движението му напред и моята пасивност, не зная какво биха родили.
Може би това, че сега се връщах от там за където тръгнах само с мислите си. Не ценя нито една своя мисъл, нито една своя минута, нито живота, името и лицето си. Не ценя и небето, нощта и пръстта. Просто пътувам, за да съществувам. Не измервам времето в дни, часове и минути, а в места, образи, емоции и сън. Сънят е единствената ни свобода в чист вид. Освободена е от всякакви условности. Лягаш, унасяш се и каквото започнеш да сънуваш това е което ти е отредено. Все едно си отишъл сам на кино и то на филм, който не знаеш кой е.
Не съм сигурен дали пътувам или просто сънувам, д ...