Пътуваше и пред очите му се превърташе като стара лента последния разговор. Тя търсеше обяснение, но само той само повтаряше:
- Мога да ти обясня всичко като се видим! Не може по телефона.
- Напиши го!
- Не искам! Не мога! Моля те искам да ти го кажа в лицето.
И ето че сега пътуваше. Без надежда, че ще повярва, че ще разбере. Искаше само тя да го знае. Да знае, че имаше малко момче за приятел. Помагаше му за уроците за да постъпи в хубаво училище. После да завърши добре. Когато започна да пътува по света, винаги му носеше подарък. Малък, пълен с екзотика. Постепенно станаха като братя. Въпреки разликата в годините им. Постепенно започнаха да мислят еднакво. Момчето възприе неговата походка. Любимите му фрази. Приятелите му започнаха все по-често да се шегуват, че никога не е късно да си клонираш по-малък брат близнак. Дори се обзалагаха, дали малкият ще се появи с неговата походка или като нормално дете. Колко пъти ще употреби някоя негова любима фраза.
С годините разказите за далечнит ...