Засмуквах последната глътка фрапе...
Само българите пием фрапето до дъно,.. айде, пари се е давало,.. или ако е муфта
трябва да се изпие, нали муфтата си е чиста печалба...
Гледам безоблачното небе и си мисля,.. Дали животът е несправедливо устроен,
или си го правим такъв...
Гърците са като малките деца, обикнат ли те, приемат ли те, никой не е в състояние да ги настрои отрицателно,.. и обратното, намразят ли те , и звезди да им сваляш и без пари да им работиш
все тази,..те са те намразили и точка.
Кириос Михаилис, или Михал, както винаги се шегуваше и кирия Алики, бяха средна класа гърци, както се самоопределяха,.. имаха две жизнени и '' диви '' момчета близнаци, и благодарение на мен
станаха още '' по-диви '', ритахме топка, бутахме се на баскетбол или все едно играехме ръгби,
поправях им велосипедите, давах им да развиват-завиват болтове, Петро значеше много за тях..
Слушаха с интерес мои случки като дете, къде истински, къде измислени според случая...
Кириос Михал, беше по-клечка с ...