1 мин за четене
Тази вечер тя се прибра рано. Чувстваше се смазана от всичко и някак обезверена. Рядко изпадаше в подобни състояния, но когато това се случеше песимизмът се наместваше трайно в съзнанието й и го обгръщаше с хилядите си черни лепкави ръце.
Задушаваше го бавно, наслаждавайки се на агонията му с презрителна ликуваща усмивка. Вените в главата й пулсираха бързо и напрегнато. Мислите й като че ли се пренасяха с кръвта, спираха за миг в мозъка, оглеждаха се като зайчета, подгонени от хищник и пак побягваха, незнайно накъде.
Въздухът в стаята й беше горещ. През деня лятното слънце огряваше кибритената кутийка и се опитваше да я изпепели. Тя отвори прозореца и протегна глава. Вдъхна напоеният с липов аромат въздух и издиша бавно. Тази вечер лампите не светеха. Единствената светлина идваше от луната, която скоро щеше да се изпълни. Вгледа се в нея и се замисли. Смъртта за първи път се бе приближила толкова близо. Толкова отчайващо близо! Не искаше да повярва. Все някаква надежда трябваше да има. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse