Пронизителен звън на джиесема стресна тъмнината в пет и половина сутринта. Елеонора се надигна на лакти и погледна въпросително - неговият джиесем звънеше. Иван размърда тежкото си голо тяло и протегна ръка към стола, на който телефонът подскачаше, като изпаднал в истерия.
Иван светна дисплея и след кратко колебание каза:
 - Не може да бъде! Знаеш ли кой беше? Книжната гъсеница!
 - Тая луда ли е!
 - Сигурно пак е пияна. Като онзи път, когато ми се обади по телефона да ми каже, че съм гадно копеле с провинциален акцент... Отдавна не ми е звъняла.
 - След Нова година звъняла ли ти е? - с трепет запита Елеонора. Връзката им беше съвсм отскоро, отпреди месец. Не й се искаше Иван да се бе срещал и с други жени, докато й се е кълнял, че е единствената жена, на която се осмелил да каже "Обичам те" и на която е подарил златен пръстен. "Старешки работи!" - бе казал той тогава. - "Искам, да се сгодим, за да те привържа към себе си. Може би някога ще се оженим. Тайно и без много шум.". Идеята да се сгодят я очарова. Никой не й бе подарявал годежен пръстен! "Е, на жените си, предполагам...". Иван имаше два развода в биографията си и цял куп връзки с различна продължителност. "Никога! И на Краси, и на Мара не аз, а майка ми е подарявяля пръстени".
  А сега - тази Книжна гъсеница, както той я наричаше, с която се бил запознал на екскурзията в Турция! Била някаква библиотекарка. Или по-лошо - директорка на някакъв си научен институт.
 Иван се замисли:
  - Поне да я бях чукал, че да има основание да ми звъни в пет сутринта! - с досада и притеснение каза Иван.
 - По това време само в полицията, в Бърза помощ и в пожарната се звъни - довърши думите му Елеонора. - Ако пак звънне, ми дай аз да й се обадя! Ще й кажа: "Госпожо! Не смятате ли, че по това време той може да е с друга!".
 - Ще й кажа, че съм се сгодил! Или ще я поканя тук, а на леглото небрежно ще оставя нощницата ти.
 Ентусиазмът в думите му я жегна:
 - Да не си посмял! Ще ти се! Направо я разкарай!... Тя нали ти беше казала, да не й звъниш, защото тя щяла да те потърси?
 - Е. Ето, потърси ме. Само че след няколко месеца. И какво си мисли - че ще я чакам в разкрачено положение?
 - Може пак да я е погнал онзи полтъргаст и да иска да я спасяваш?
 - Е няма да съм аз този, дето ще я спасява.
 Тази история с полтъргайста, който си правел зловещи шеги с Книжната гъсеница след смъртта на мъжа й, беше няколко пъти раззказвана от Иван за краткото време, в което Елеонора го познаваше.
 - Миналият път пък те търси Украинката. Разкара ли я нея?
 - И на нея не вдигам телефона. То аз Любимото си не мога да задоволя, че...
 Голите им тела се сплетоха. Елеонора притисна гръб до Иван и той взе в шепи гърдите й. Хубаво й беше да я наричат "Любимото". Усети как пръстите му зашариха по гърба й и се заинатиха на една малка неравност в основата на плешката й и я изстъргаха.
 - Още един бодил ми изчопли - засмя се тя.
 - Пеперудите се раждат без бодли. Имаше такъв филм.
 - Да. Те, бодлите, по-късно им поникват.
 Елеонора изчака Иван да влезе в тоалетната - продължителна сутрешна процедура за всички мъже, които май бе познавала, взе джиесема на Иван и звънна на Гъсеницата:
 - Госпожо! Престанете да звъните на мъжа ми! В противен случай ще Ви накарам дълбоко да съжалявате, че изобщо сте го познавали! Само на косъм сте да не направя така, че онзи полтъргайст да се върне! - и тресна телефона.