В зеления юнски ден, ухаещ на липи, вървях забързана по улицата. Имах среща с приятелка, която не бях виждала отдавна. Седнах на терасата и зачаках. Следобедното слънце закачливо ми се усмихваше през листата на дърветата. Изпращаше ми закачливите си милувки. Приятният ветрец се опитваше много нежно да ми направи някаква странна прическа.
- Здравей!
Погледнах жената, която ме поздрави. Стори ми се позната.
- Не ме ли позна?
Наистина бе неузнаваема. Невзрачната, свитата и дори незабележимата преди време моя приятелка, сега сияеше. Всичко в нея - очи, лице и тяло излъчваше радост и щастие. Тя просто грееше.
- В първия момент не те познах. Какво е станало с теб? - попитах.
- Нищо...
- Е, как нищо? Ти сияеш.
- Щастлива съм! - бе отговорът ù.
- Е, и аз не съм нещастна - ù казах шеговито.
Сервираха ни ароматно кафе. Заприказвахме се. На видеостената се въртеше клип на песента на Крис Риа "В очакване на лятото".
- Е, разквай! - подканих я аз. ...